От психологична гледна точка, психосоматичните разстройства могат да се представят като конфликт между тялото и психиката.
Физическите симптоми не подлежат на съзнателен контрол и не остават фиксирани в една област от тялото. Те са плаващи и се местят от един орган на друг. За тези симптоми няма смислово медицинско обяснение, но, от друга страна, те са непосредствената причина за търсене на лекарска помощ. В този ред на мисли, соматизацията (проявата на психически проблем с физически симптоми) е форма на отричане на психичната болест. В подсъзнанието на хората като че ли е много “по-престижно” да имат сърдечен или гастро-интестинален проблем, отколкото психически. Днес срамът от психичната болест е реалност. Соматизацията е олицетворение на този срам.
Пациентите с психосоматични разстройства не вярват на отрицателни резултати от проведените изследвания. Те не приемат психическото разстройство като диагноза и ако им бъде казано подобно нещо е по-вероятно да сменят или да съдят лекаря. Друго поведение, срещу което се съпротивляват, е неглежирането на оплакванията им.
Добре изразени и често срещани такива психосоматични прояви в нашето ежедневие са:
- заболявания на кравоносната система (високо кръвно налягане),
- проблеми със щитовидната жлеза,
- диабет,
- алергии и кожни проблеми,
- онкологични заболявания,
- хранителни разстройства,
- често срещаните напоследък автоимунни заболявания,
- различни стягания, “топки и тежести в областта на гърдите и корема,
- стрес,
- мигрена и т.н
Разбирането и осъзнаването на причините за това състояние са първите крачки към справянето и облекчаването на едно заболяване. Терапия при специалист винаги ще помогне и ускори процеса на осъзнаване. Само това е начинът за по-здрав път, работейки с причината, а не само със следствието (симптома), да се излекува едно такова заболяване или най-малкото, то да бъде повлияно положително.